Родителство

Защо избрах „Захранване водено от бебето“

На всеки, който не е чувал за „Захранване водено от бебето“ или както ще го наричаме накратко „ЗВБ“, ще му се стори абсурдно още от името. Ако сте от хората, които не знаят за какво захранване аджеба иде реч, ще ви разкажа с две думи.

„Захранването, водено от бебето (ЗВБ, Baby-led weaning), е различно от това, водено от родителя. То позволява на бебето да ръководи процеса на хранене като използва инстинкта и възможностите си. Бебето решава кога ще започне и щe завърши захранването. ЗВБ дава шанс на бебето да се научи да използва прибори от много ранна възраст.“

След неуспешен старт на захранването с пюрета, започнах да търся алтернативни варианти на захранване. Вероятно ще попитате, как би могъл да бъде неуспешен. Ето я историята накратко. Започнах да захранвам сина си на 6 месеца, като дотогава беше изключително кърмено бебе, с картофено и морковено пюре, разбира се! Приготвях ги у дома, понеже имам роднини, които отглеждат зеленчуци. Пасирах сварения картоф с малко кърма и го предлагах на детето. Всичко вървеше горе – долу добре. Минахме нормалните болки в корема и запек. В началото ми правеше впечатление, че малкият дъвчеше лъжицата и много искаше да ми я изтръгне от ръцете докато го храня. Отдадох го на зъбоникнене. Минаха 2 седмици, през които бях добавила в менюто му само 2 зеленчука (такава беше схемата, която следвах). Стори ми се абсурдно по цяла седмица да яде едно и също. Представете си да ядете цяла седмица само моркови и картофи?! Ужас!

Не изтърпях и ускорих процеса и за седмица му дадох броколи, оризова каша и пуешко. От броколите беше отвратен, оризовата каша я ядеше само с кърма, а пуешкото го близна само веднъж и устата му повече не се отвори. Дадох си сметка, че създавам едно злоядо дете и ако не направя нещо, щеше да се наложи да се правя на шут със самолетчета, влакчета и още сума превозни средства или да се мъча да го разсейвам с телевизия (щеше да се наложи и да си пусна такава!). Ужасих се и се взех в ръце. Започнах да търся усилено захранване, което да ми хареса. Намирах само различни схеми и съвети от сорта на „тъпчи му в устата“. И воала! Попаднах на блога „За близнаците“, където говореха за ЗВБ. Ето това беше моето нещо!

Стори ми се толкова лек и приятен начин на захранване. Без схеми и ангажиращо записване на всяко ядене, без намусени муцуни, без мое участие! На следващия ден предложих на малчо резенче ябълка. Ако знаете, с какъв кеф го захапа и изяде! Щях да падна от стола! Изобщо не си представях, че бебето ми може да яде с такова удоволствие и лекота.

При ЗВБ, понякога бебето се закашля или му се гади. Не се притеснявайте, това е нормално! И аз се стреснах първите пъти. С времето бебето се научава да борави с езика си все по – добре и да мести храната от едната буза в другата. Но както усвояването на техниката на сукане отнема време, така и хапването.

 

В крайна сметка се оказа, че на моя синковец явно или не му допадат на вкус, или съм го отказала с пюрета от картофите и морковите. Направих му двата зеленчука на пара и бяха единствената храна, която е отказал до сега. Яде всичко, при това с голямо удоволствие. Не се ограничавам с часове, в които да го храня, нито по колко пъти. Когато ям нещо подходящо за него, много често му режа парченце и му давам. В блога „За близнаците“ можете да намерите и много вкусни рецепти за бебешка храна, та дори и бебето ви да не харесва за момента дадена храна, винаги можете да я включите като съставка.

За мен това е най – лесният и приятен начин за захранване. Не създава злояди бебета, запознава ви с вкусовите предпочитания на вашето бебе, учи го да дъвче и борави с прибори от най – ранна възраст. Е, ако има по – готино захранване от това, здраве му кажете!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *